Преглед на културата: Честване на най-добрите писма, които никога не сте чели
28 ноември: Честит ден на писане на писма!
Това е Денят на писане на писма, който се отбелязва годишно на 28 ноември.
Празникът поражда през 1922 година, когато първата реклама с небесен текст е основана от капитан Сесил Търнър за хотел Вандербилт в Ню Йорк. Това беше триумф, което докара до 47 000 телефонни позвънявания за хотела.
Тъй като не можем всички да излезем и да създадем свои лични известия за писане в небето (още е жалко), денят в този момент припомня, че ние към момента може да написа известия на хартия и да изпраща писма.
Все отново няма да спечелим доста от вас, тъй като от първото ръкописно писмо, за което се счита, че е изпратено от персийската кралица Атоса към 500 година пр.н.е., практиката на изпращане писмената връзка последователно се трансформира в нещо като изгубено изкуство.
И по този начин, с цел да отпразнуваме, ето седем писма, които може би не сте чели и които заслужават вашето внимание. Те не са безусловно най-известните или изменящи историята писма, като „ J’Accuse “ на Емил Зола или писмото на Мартин Лутър Кинг младши от пандиза в Бирмингам. Въпреки това, това са единствено няколко образеца, които могат да ви припомнят за неповторимите наслади и за значимостта на изпращането на писмо.
1. Опции
Писмо, изпратено до Telegraph през 1913 година:
Сър,
Изглежда, че всички съгласяват се с нуждата да се постави завършек на безчинствата на суфражистите; само че никой не наподобява сигурен по какъв начин да го направи. Има два и единствено два метода, по които това може да стане. И двете ще бъдат ефикасни.
Убийте всяка жена в Обединеното кралство. Дайте на дамите право на глас.С почитание, < /strong>
Берта Брустър
2. Burn
Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу до Уинстън Чърчил:
Запазих два билета за първата ми вечер. Елате и доведете другар, в случай че имате подобен. Шоу.
Отговорът на Чърчил:
Невъзможно е да се стигне до първата вечер. Ще пристигна на втора вечер, в случай че имате. Чърчил.
3. Бузата
Авторът Х. Г. Уелс откри, че е взел шапката на кмета на Кеймбридж, вместо своята. Той изпрати следната записка до кмета:
Скъпи мой кмете,
Откраднах шапката ви. Харесвам шапката ти. Ще ти запазя шапката. Всеки път, когато го погледна вътре, ще се сещам за вас и вашето чудесно изсъхнало шери и за града в Кеймбридж, който е по-стар от университета. Свалям ти шапка.
H. Г. Уелс
4. Ох
Кратък, стегнат епистоларен отговор от режисьора Алфред Хичкок на яростно писмо от мъж, чиято щерка не искаше да се приближи до душ, откакто е гледала Психо:
Изпратете я на химическо почистване.
5. Давай, Джони, давай
Писмо, изпратено на 15 октомври 1986 година от американския астроном Карл Сейгън до артиста Чък Бери, създател на песни, от името на Комитета за междузвездни записи на Вояджър:
< strong> Скъпи Чък Бери,
Когато ти кажат, че музиката ти ще живее постоянно, нормално можеш да си сигурен, че преувеличават. Но Джони Б. Гуд е в междузвездните записи на Вояджър, прикован към галактическия транспортен съд Вояджър на НАСА - в този момент на два милиарда благи от Земята и пътуващ към звездите. Тези записи ще устоят милиард години или повече.
Честит 60-ти рожден ден, с нашето удивление от музиката, която сте дали на този свят...
Давай, Джони, давай.
Карл Сейгън
6. Мотивационно писмо
След като работи в рекламата като текстописец в Ню Йорк, Робърт Пирош се реалокира в Холивуд през 1934 година с фантазиите си да стане сценарист. Той изпрати следното мотивационно писмо до всички режисьори, продуценти и шефове на студио, за които се сети. Пирош продължи да си сътрудничи с братята Маркс и завоюва премия на Академията през 1949 година за най-хубав текст, роман и сюжет (както беше прочут тогава) за драмата Battleground от Втората международна война.
Скъпи Сър:
Харесвам думите. Харесвам дебели маслени думи, като кал, гнойност, леплив, крастав. Харесвам тържествени, ъгловати, скърцащи думи, като стеснен, заядлив, паричен, сетен. Харесвам подправени, черно-бели думи, като траурен, премахнат, тонзорен, деми-монд. Харесвам леки думи на „ V “, като Svengali, svelte, bravura, verve. Харесвам хрупкави, нежни, напукани думи, като да вземем за пример тресчица, грайфер, боричкане, кора. Харесвам навъсени, надъхани, намръщени думи, като скъперник, замърсен, краста, неразбория. Харесвам О-небеса, милостиви, божествени думи, като остроумен, тъкер, доблестен, ужасяващ. Харесвам елегантни, цветисти думи, като estivate, peregrinate, elysium, halcyon. Харесвам червеиви, криволичещи, брашнести думи, като лазене, бълбукане, пищене, капене. Харесвам хилещи се, кикотящи се думи, като тиктакане, бълбукане, балон и оригване.
Харесвам думата сценарист повече от текстописец, по тази причина взех решение да напусна работата си в New Йоркска рекламна организация и пробвах шанса си в Холивуд, само че преди да направя крачката, отидох в Европа за една година на образование, съзерцаване и циркулиране.
Току-що се върнах и към момента като думи.
Може ли да взема няколко с вас?
Робърт Пирош
7. Д'Арлайн
През юни 1945 година Арлайн Файнман, брачната половинка на авторитетния физик и притежател на Нобелова премия Ричард Файнман, умира от туберкулоза. 16 месеца по-късно Файнман написа следното писмо, което остава запечатано до гибелта му през 1988 година:
D'Arline,
I adore ти, скъпа.
Знам какъв брой доста ти харесва да чуеш това — само че не го пиша единствено тъй като ти харесва — пиша го, тъй като ме стопля вътре, с цел да ти го напиша.
Мина толкоз доста време, откогато ти писах за финален път — съвсем две години, само че знам, че ще ме извиниш, тъй като разбираш какъв съм, твърдоглав и реалист; и си помислих, че няма смисъл да пиша.
Но в този момент знам, скъпата ми жена, че е вярно да направя това, което отлагах да направя, и че го направих доста в предишното. Искам да ти кажа, че те обичам. Искам да те обичам. Винаги ще те обичам.
Трудно ми е да схвана в мозъка си какво значи да те обичам, откакто си мъртъв — само че въпреки всичко желая да те утеша и да се грижа за ти — и желая да ме обичаш и да се грижиш за мен. Искам да имам проблеми за разискване с вас — желая да върша дребни планове с вас. До в този момент не съм мислил, че можем да създадем това. Какво да вършим. Започнахме да се учим да шием облекла дружно — или да учим китайски — или да вземем проектор за кино. Не мога ли да направя нещо в този момент? Не. Аз съм самичък без теб и ти беше „ жената-идея “ и основният подстрекател на всичките ни диви завършения.
Когато беше болен, се тревожеше, тъй като не можеше да дадеш ми нещо, което ти искаше и смяташе, че нуждая се. Не би трябвало да се притеснявате. Точно както ти споделих тогава, нямаше същинска потребност, тъй като те обичах по толкоз доста способи, толкоз доста. И в този момент явно е още по-вярно - в този момент не можеш да ми дадеш нищо, само че аз те обичам, тъй че ти стоиш на пътя ми да обичам някой различен - само че желая да стоиш там. Ти, мъртъв, си доста по-добър от всеки различен жив.
Знам, че ще ме увериш, че съм глупава и че искаш да имам цялостно благополучие, а не искаш да си на пътя ми. Обзалагам се, че си сюрпризиран, че даже нямам другарка (освен теб, скъпа) след две години. Но ти не можеш да окажеш помощ, скъпа, нито аз - не го разбирам, тъй като съм срещал доста девойки и доста благи и не желая да оставам самичък - само че след две-три срещи всички наподобяват пепел. Оставаш единствено на мен. Ти си същински.
Скъпа моя брачна половинка, в действителност те боготворя.
Обичам жена си. Жена ми е мъртва.
Богат.
PS Моля, извинете ме, че не ви адресирам по пощата — само че не ви познавам нов адрес.
Честит ден на писане на писма.
